• Агамбен, Дж. Идеята за проза. Прев. В. Калинов. София, Критика и хуманизъм, 2020.

  • Ангушева, А. Жанрът на житието – В: Старобългарска литература. София, Анубис, 1999.

  • Андонов, Ив. Из спомените ми от турското робство. Ч. 1–2, Пловдив, 1927.

  • Ангелов, Б. Партений Павлович. В: Съвременници на Паисий. Т. 2. София, БАН, 1964, с. 5–59, 197–210. 

  • Андреева, Д. Автобиографичните хипостази на Раковски. Достъпно на: <https://liternet.bg/publish11/d_andreeva/rakovski.htm

  • Ангелов, Б. Ранни книжовни занимания на Софроний Врачански. – Изв. на Инст. за бълг. лит., кн. V, София, 1957, с. 385–403.

  • Аретов, Н. Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма, София, Кралица Маб, 2019.

  • Аретов, Н. Софроний Врачански. Живот и дело. София, Кралица Маб, 2017.

  • Аретов, Н. „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и западноевропейският просвещенски роман. – Литературна мисъл, 1984, № 3.

  • Аретов, Н. Затворническите мемоари Казусът Светослав Миларов. – Във: Фигури на автора. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината в чест на проф. Боян Биолчев. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2002.

  • Аретов, Н. Издателската съдба на възрожденските мемоари. Достъпно на: <http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/104-publications-of-memories.html>.

  • Антонова, Б. Светослав Миларов и паметта за него. – В: Анамнеза, год. IX, 2014, № 2. Достъпно на: <http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi20-all/B_Antonova_statiq_Anamneza_kn_1_2014/B_Antonova_statiya_Anamneza_kn_1_2014.html

  • Архив на Найден Геров. Т. 1 (1857–1870); Т. 2 (1871–1876). под ред. на М. Г. Попруженко. София: БАН, 1931–1932. (Документи за българската история)

  • Ч. 1: 1857–1870. [предг. В. Н. Златарски, М. Г. Попруженко]. – 1931. – VIII, 590, III с. – Показалец на имена и предмети, Показалец Писма до Геров, Показалец Писма от Геров.

  • Ч. 2: 1871–1876. [предг. М. Г. Попруженко]. – 1932. – VI, 317 с. – Показалци. 

  • Арнаудов, М. Алманах на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За петдесетгодишнината на Университета. 1888–1939. София, 1940.

  • Арнаудов, М. Български мемоари: Записки, дневници, автобиографии, София, Факел, 1938.

  • Арнаудов, М. Софроний Врачански: 1739–1813. София, Министерство на народното просвещение, 1943.

  • Арнаудов, М. Раковски и неговите мемоари. – В: Г. С. Раковски. Автобиография и мемоари (с портрет на Раковски). Библ. „Българска книжнина“, № 6, София, 1925.

  • Артог, Фр. Свидетелят и историкът. – В: История, разказ, памет. София, 2001.

  • Атанасова, Д. Мъченици, текстове, контексти. София, ИК „Стигмати“, 2008.

  • Баева, А. Автобиографията на Партений Павлович. – В: Епископ-Константинови четения „Личност и социум“, 10, Шумен, „Епископ Константи Преславски“, 2005, с. 223–228. 

  • Баз-Фотиаде, Л. Литературна и публицистична дейност на Г. С. Раковски в Румъния. София: Наука и изкуство, 1980.

  • Бахтин, М. Античная биография и автобиография. – В: Бахтин, М. Вопросы и эстетики. М.: Художественная литература, 1975.

  • Беновска, М. Някои особености на мемоарите през Възраждането. – В: За литературните жанрове през Възраждането. София, 1979.

  • Блъсков, И. Спомени. София, Отечествен фронт, 1976.

  • Блъсков, Ил. Спомени из ученическия, учителския и писателския ми живот. София, 1907.

  • Блъсков, Р. Автобиография (животописанието ми, което захванах да пиша у Болград, Бесарабско, на 1868 год.), Сб. НУНК, 18, 1901.

  • Бобчев, С. Из „Цариградските ми спомени“. – Българска сбирка, 12, 1905, № 1.

  • Бобчев, С. Моят учител Никофир Попконстантинов. Спомени и бележки. – В: Еленски сборник. Т. 2, София, 1938.

  • Бобчев, С. Преди двайсет и пет години. – Българска сбирка, 3, 1896, № 3.

  • Богоров, Ив. А. Животът ми описан от мене. София, 1887.

  • Богданов, И. Мемоари и мемоаристи. – В: Богданов, И. Литературни студии. София, 1966.

  • Бончев, Н. За училищата. – Псп. I, 1871, № 3–4.

  • Бояджиев, П. Партений Павлович. София: Наука и изкуство, 1988

  • Бояджиев, П. Партений Павлович. В: Силистра през Възраждането. София, [Изд. авт.], 1993, с. 39–46. 

  • Бумбалов, Л. „Хаджи Димитър на Ботев“. Феноменология на българската душевност. УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1997.

  • Български книги. 1878–1944: Библиографски указател. Т. 1–7, София, 1978–1995.

  • Вазов, И. Видено и чуто. Разкази, спомени и пътешествия. София, 1901.

  • Вазов, И. Сборник от спомени, материали и документи. София, БАН, 1949.

  • Вазов, И. „Спомени от цариградските тъмници“ от Св. Н. Миларов. – Народний глас, 30 януари 1882, № 261. 

  • Верин, Д. Новото изкуство на автобиографията. – В: Джамбатиста Вико. Животът на Джамбатиста Вико, описан от самия него. София, 1995.

  • Вълчев, Г. Финландски дневници и мемоари от 1877–1878. София, 1978.

  • Ганчев, Д. Спомени 1864–1887. София, 1939.

  • Гафуров, А. Имя и история. Об именах арабов, персов, таджиков, тюрков. Словарь. Москва, 1987.

  • Гачев, Г. Ускореното развитие на културата. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2003.

  • Георгиев Е. Софроний Врачански. В: История на българската литература, т. 2. Литература на Възраждането, София: БАН, 1966, с. 59–82.

  • Георгиев, Н. Житието на Софроний и страданията на съвременното литературно мислене. – В: Е. Мутафов (съст.), Българската мяра в литературата. София, Български писател, 1999, с. 28–51.

  • Георгиев, Н. „Житието“ на Софроний и страданията на съвременното литературно мислене. В: Литературни похождения. Автори, творби, анализи. София: Изток-Запад, 2018, с. 317–337.

  • Георгиев, Н. Как разказва Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. – В: Захари Стоянов. Нови изследвания и материали. София, 1980.

  • Гергинов, К. Документът и документирането в представите и речника на българина. – Известия на държавните архиви, № 44, 1982, с. 5–22.

  • Геров, Н. Письма из Болгарии: Писаныя Н. Г. превод с болгарскаго (Н. Палаузова). Одеса, 1854.

  • Геров, Н., Панчев, Т. Речник на българския език. [с предг. от Пантелей Зарев, Любомир Андрейчин]. фототип. изд. – София: Бълг. писател, 1975–1978.

  • Ч. 1. А–Д. – ХLVII, LII, 399 с.

  • Ч. 2. Е–К. – 1976. – 451 с.

  • Ч. 3. Л–О. – 1977. – 440 с.

  • Ч. 4. П. – 1977. – 419 с. 

  • Ч. 5. Р–IA. – 1978. – 640 с.

  • Ч. 6. Допълнение. – 1978. – 339 с.

  • Гинзбург, Л. О психологической прозе. Ленинград, 1977, https://imwerden.de/pdf/ginzburg_o_psikhologicheskoj_proze_1977__ocr.pdf.

  • Голосманов, Н. Из ученичешките ми спомени през 1871–1876 година в Габрово. – В: Училищен преглед, XII, 1907, № 6.

  • Господинов, Д. Житие или автобиография. Жанр и смисъл на „Житие и страдания грешнаго Софрония.“ – В: Софроний Врачански. Сборник изследвания, София, 2004.

  • Господинов, Д. Мелодраматичността в белетристиката на Васил Друмев – В: Юбилеен сборник, Варна: „Бряг-прин“, 1992.

  • Господинов, Д. Софроний Врачански – първият български светител, писател и романист. – В: Българистика. Информационен бюлетин. София, 2006.

  • Гочев, Н. Автобиография. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021.

  • Груев, Й. Моите спомени. Пловдив, 1906.

  • Дамянова, Ж. Концептуални траектории на архива. – В: Критика и хуманизъм, кн. 52, бр. 1, 2020, с. 145–153.

  • Дамянова, Р. Емоциите в културата на Българското възраждане, София: Ciela, 2008.

  • Дамянова, Р. Писмата в културата на Българското възраждане. Шумен: Глаукс, 1995. 

  • Детрез, Р. Някои наблюдения върху формата на българската възрожденска автобиография. – В: Език и литература, 1982, кн. 2.

  • Дзипалска, Б. Институциите на паметта. –Архивен преглед, № 3–4, 2004, с. 13–22.

  • Дилтай, В. Преживяването и автобиографията. Прев. Мария Добревска по Wilhelm Diltey, Der Aufbau der geschichtlichen Welt in den Geisteswissenschaften, Suhrkamp, 1990. Достъпно на: <http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=80>.

  • Дильтей, В. Введение в науке о духе. – В: Зарубежная зсттетика и теория литератури XIX-XX вв. Москва, 1987.

  • Димитров, Л. Левски: канонизацията. Във: Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. Аз-буки, София 2018.

  • Димов, Г. Иван Вазов в спомените на съвременниците си. София, Български писател, 1966.

  • Димчева, Р. Началото на мемоарната проза в българската възрожденска литература. – В: Литературна мисъл, 1972, кн. 4.

  • Динеков, П. Софийски книжовници през XVI век. Поп Пейо. София, 1939.

  • Доброплодни, С. Кратка автобиография. София, 1893.

  • Елиаде, М. Религиозна символика и остойностяване на страха – В: Панорама, год. XII, бр. 3 – 4, 1991.

  • Еничерев, Н. Възпоминания и бележки. София, 1906.

  • Еничеров, Н. Някои въспоменания от моето ученичество. София, 1899.

  • Женет, Ж. Фигури. София, Фигура, 2001.

  • Жечев, Т. Българската летописна традиция и проблемите на мемоарите за антифашистката съпротива. Критически погледи. София, 1971.

  • Зимън-Дейвис, Н. Белетристиката в архивите. Прев. Н. Михайлова. София, Екслибрис, 2007.

  • Иванов, Ат. Ив. Чърти из живота и записки на Ат. Иванов. Сливен, 1881.

  • Иванова, К. Приписки в старите ръкописи. В: В началото бе книгата. Разказ за старобългарската книга и нейната съдба. София, Народна младеж, 2002, с. 93–100. 

  • Игов, Св. Затворът: от спомена към символа („Iz uspomene jednoga političkoga patnika“ на Светослав Миларов и „Prokleta avlija“ на Иво Андрич). Достъпно на: <http://liternet.bg/publish/sigov/zatvoryt.htm>.

  • Из Архивата на Константин Иречек. Преписка с българи. Т. 2. Подбрал и подготвил за печат П. Миятев. София, 1958.

  • Из архивата на Найден Геров: Писма, доклади и материали за възраждането на българския народ. Кореспонденция с частни лица (ИАНГ). кн. 1–2. под ред. на Т[одор]. Панчев. – София, 1911–1914.

  • Кн. 1. А–Л: Аверки–Лобанов. – 1911. – 3, 1047 с., 1 л.: портр.

  • Кн. 2. М–Я: Манйолу–Янкулов. – 1914. – 2, 1022 с.

  • Икономов, Т. Мемоари. София, Български писател, 1973.

  • Икономов, Т. Съчинения: Мемоари, Т. 4, Шумен, Искра, 1897.

  • Илиев, Ат. Спомени. София, 1926.

  • Илиева, Б. Всички пътища водят към Рим – българи, посетили Италия през XVIII – ХІХ в. – Българско общество за проучване на XVIII век, 2009, Достъпно на: https://www.bulgc18.com/roads/bg/B.-Ilieva.htm#_ednref1

  • Иречек, К. Български дневник Т. 1–2. Прев. от чеш. ръкоп. Ст. Аргиров, Встъп. студия Илчо Иванов Димитров, Предг., бел. Елена Боянова Стателова. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 1995.

  • Каравелов, Л. Разкази, повести и мемоари. София, 1973.

  • Каранфилов, Е. За спомените и споменната литература. – Във: Факт и въображение. Проблеми на художествено-документалната литература и изкуство. София, 1989.

  • Киркович, Р. Спомени. София, 1927.

  • Киров, К. Когато се раждаше свободата. Сливен, Обнова, 2013.

  • Кирова, М. Българската литература от Освобождението до Първата световна война. Ч. 1, София, Колибри, 2016.

  • Киселков, В. Партений Павлов. В: Проуки и очерти по старобългарска литература. София: БАН, 1956, с. 384–398. 

  • Киселков, В. Софроний Врачански. Живот и творчество, София: БАН, 1963.

  • Конев, И. Непознатият Светослав Миларов (Из живота и дейността му в Хърватско и Румъния). – В: Конев, Ил. Ние сред другите и те сред нас. София: Наука и изкуство, 1972.

  • Константинова, Е. Документалност и художественост. – Във: Факт и въображение. Проблеми на художествено-документалната литература и изкуство. София, 1989.

  • Кръстев, Кр. Светослав Миларов и неговият политически дневник. Психологически ескиз. – В: Кръстьо Кръстев. Съчинения. Т. 3. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2007.

  • Кузманова, М. Архивният фонд – основна класификационна единица за организиране на документите в българските архиви. – Годишник на Софийския университет. Идеологически катедри, № 56, 1962, с. 277–325.

  • Кузманова, М. По някои проблеми в организацията на архивното дело в България. – Известия на Българското историческо дружество, № 25, 1967, с. 389–396.

  • Кузманова, М. Разпределяне на документалните материали от държавния архивен фонд между архивите в България. – Известия на Архивния институт, № 2, 1959, с. 23–36.

  • Леков, Д. История на литературата и на възприемателя през Българското възраждане, Т. 2, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2004.

  • Леков, Д. Писател – творба – възприемател през Българското възраждане. София, Народна просвета. 1988.

  • Литература факта: Первьш сборник материалов работников ЛЕФа. Под ред. Н. Ф. Чужака [Переиздание 1929 г.]. Москва: Захаров, 2000.

  • Лихачев, Д. С. Позтика древнерусской литератури. Москва, 1967.

  • Лурье, В. М. Введение в критическую агиографию, http://www. klex.ru/lgf 

  • Маджаров, М. Спомени. София, 1968.

  • Малинова, Л. Карамфила Стефанова – в сянката на мистификацията. – В: Литературна мисъл, № 2, 2004, с. 83–94.

  • Манолова, Н. Факт и въображение. Проблеми на художествено-документална литература и изкуство. София: Български писател, 1989.

  • Манчев, В. Спомени. София, 1982.

  • Маринов, Д. Из спомените ми. Цариград. (1868–1871). – Българска сбирка, 3, 1896. 4–5.

  • Миларов, Св. Спомени от цариградските тъмници. София: ГАЛ-ИКО, 1994.

  • Михайлов, К. Жанрова семантика и жанрова прагматика. Опит за моделиране на жанровите процеси през Българското възраждане. – Литературна мисъл, № 5–6, 1992, с. 116–126.

  • Моллов Ив. Новонамерен ръкописен сборник на Софроний Врачански (притежание на частно лице). – Списание на БАН, 1911, г. І, кн. 1, с. 137–160.

  • Мутафчиева, В. Книга за Софроний. София, Български писател, 1978.

  • Мутафчиева, В. За развитието на автобиографичния жанр в нашата възрожденска литература. – Литературна мисъл, 1984, № 4, с. 38–40.

  • Мутафчиева, В. Кърджалийско време, София: БАН, 1993.

  • Мушанов, Н. Дневник. Спомени. Автобиография. Състав. и бел. Нина Киселкова. София: Изток-Запад, 2017.

  • Мущенко. Поэтика сказа. Воронеж, 1978.

  • Налбантова, Е. Кой е Георги Сава Раковски или за един аспект на възрожденските самоидентификации. Достъпно на: <https://liternet.bg/publish2/enalbantova/rakovski.htm>. 

  • Неделчев, М. Персоналистките митове в историята и българската традиция. – Философски алтернативи, 1992, №1–2.

  • Нейкова, А. Документалните публикации за Възраждането в периодичните издания – начален етап на археографска дейност. – Известия на държавните архиви, № 40, 1980, с. 55–70.

  • Нейкова, А. Предназначение, тематика и видове документални издания за историята на Възраждането. – Известия на държавните архиви, № 42, 1981, с. 35–48.

  • Нейкова, Андриана. Архиви и общество. София, Издателство „СОФИ-Р“, 2007.

  • Нейкова, Андриана. Идеи и програми за издирване и публикуване на писмени извори за българската история. – Годишник на Софийския университет. Исторически факултет, № 84–85, 2000, с. 288–325.

  • Ненов, Ю. Автобиография. – В: Сб. НУНК, кн. XII, 1896.

  • Нушич, Б. Автобиография. Прев. Б. Ничев. София: М.-Л., 1992.

  • Обзор на Архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в Български исторически архив. София, 1963.

  • Оджаков, П. В. Из дневника на П. В. Оджаков. – В: Материали из историята на учебното дело в България. Свезка 2, София, 1905.

  • Павлович, П. Автобиографиjа Партениjа Павловића. – Српски Сион XV, 1905, № 14, с. 396–399, № 15, с. 430–432, № 17, с. 493–495, № 18, с. 526–528, № 19, с. 553–556.

  • Панайотов, И., Възвъзова-Каратеодорова, К., Тилева, В., Тодорова-Петкова, Б., Нонева-Бабачкова, З. Правила за комплектуване, обработка, запазване и използване на документалните материали от личните и обществените архивни фондове и колекции от XIX и ХХ век. (Из опита на Български исторически архив при Държавна библиотека „Васил Коларов“). – Известия на Държавна библиотека „Васил Коларов“, 1954, с. 218–298.

  • Панов, А. Факт и художественост. – Във: Факт и въображение. Проблеми на художествено-документалната литература и изкуство. София, 1989.

  • Пеев, Т. Съчинения. Мемоари, публицистика. Драми. Писма. София, 1976.

  • Пелева, И. Раковски. Аксиологии на тайната. – В: Пелева, И. Възраждания. София: Литературен вестник, 1999.

  • Пенев Б. История на новата българска литература. Лекции в четири тома. т. I–IV. Под ред. на П. Зарев, И. Сарандев. София: Български псиател, 1976–1978.

  • Пенчев, Б. Апология на тъмницата. – В: Пенчев, Б. Тъгите на краевековието. София: Литературен вестник, 1998.

  • Петканова, Д. Раждането на автобиографията в българската литература. В: Хилядолетна литература. Студии за развитието на българската литература от Кирил и Методий до Софроний Врачански. София, Наука и изкуство, 1974 с. 239–288.

  • Пешев, П. „Записки по българските въстания“ (разказ на очевидци) 1870–1876 от 3. Стоянов. Т. 1. Пловдив, 1884; „Миналото“ (белетристически и исторически очерки из областта на българските революционни движения от 1870-1877 год.). От С. Заимов. Книжка първа. Варна, 1884. – Периодическо списание, 1884, кн. 10.

  • Пърличев, Гр. Автобиография. – В: СБ. НУ. 1894, кн. XI.

  • Радков, М. Из историята на Архива на Възраждането в България. –Известия на държавните архиви, № 7, 1963, с. 43–65.

  • Раковски, Г. С. Автобиография и мемоари. София, Т. Ф. Чипев, 1939.

  • Ракьовски, Цв. Образи на българската памет. Историята, поборниците, записките. В. Търново, Фабер, 2004.

  • Рикьор, П. Време и разказ. – В: Език и литература, 1999, № 2.

  • Робинсон А. Н., Дылевский Н. М. Софроний Врачански и его жизнеописание. – Софроний Врачанский. Жизнеописание. АН СССР, Литературные памятники, Ленинград, 1976

  • Рударска, Е. Мемоаристичните творби след Освобождението – фигури на автора. Благоевград, 2010.

  • Русинова, С. Топосът „тъмница“ в мемоарите на Българското възраждане (Автореферат). Научен ръководител Румяна Дамянова. С., 2004.

  • Русия и българското националноосвободително движение 1856–1876: Док. и материали. глав. ред. Д. Косев и др. – София : БАН, 1987. (Архивите говорят, 21).

  • Т. 1., ч. 1: Февр. 1856–дек. 1860. ред. кол. Хр. Христов и др. ; състав. О. Маждракова и др. – 1987. – 548 с. – Текст и на рус. ез. 

  • Т. 1., ч. 2: Ян. 1861–дек. 1863. – 1987. – 432 с. – Текст и на рус., фр. ез. – Именен, геогр. показалец.

  • Т. 2. Януари 1864–май 1867. ред. кол. З. Маркова и др.; състав. К. Възвъзова-Каратеодорова и др. – 1990. – 508 с. – Текст и на рус., фр. ез. – Съдържа и Речник на по-малко познати чужди думи и термини. – Именен, геогр., предм.-темат. Показалец.

  • Рьовел, Ж. Разказване и познаване: употребите на разказа в историята. – В: История, разказ, памет. Състав., науч. ред. Ивайло Знеполски; Прев. [на фр., нем. част] Стоян Атанасов и др. София: Силви арт, 2001.

  • Сакарски, Р. [псевд. на Сапунов, Р.] Дариян: романизирана автобиография. София, Ерове, 2022.

  • Стамболски, Хр. Автобиография, спомени и дневници. Т. I, София: 1927.

  • Станева, К. Апология на българското (Творчеството на Георги Раковски). София: 1996.

  • Станева, К. Гласове на Възраждането. София: Полис, 2001.

  • Стойчева, П. Автобиографията, мемоарите и други жанрове: „Неповинний българин“ на Георги С. Раковски и „Спомени от цариградските тъмници“ на Светослав Миларов – жанрови матрици и междужанрови диалози. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018.

  • Стоянов, М. Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания. Т. 1, С., 1957.

  • Страшимирова, С. Българинът пред прага на новото време. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992.

  • Теодоров-Балан, А. Български книгопис за 100 години 1806–1905. София: 1909.

  • Теодоров-Балан, А. Книга за мене си: автобиографични спомени и бележки. Предговор П. Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1988.

  • Теодоров-Балан А. Софроний Врачански. За стогодишницата на новата българска печатна книга (1806–1906). – Българска библиотека, бр. 8, С., 1906 (ІІ. Животът и делата на Софрония, с. 40–58; ІІІ. Новата българска печатна книга, с. 59–106; ІV. Книжовната работа на Софрония, с. 107–132).

  • Топалов, К. Ценно издание на автобиографията на Софроний. В: Пламък, XXI, 1977, № 12, с. 208–209.

  • Топалов, К. Жанрови особености на автобиографията. В: Проблеми на възрожденската поетика. София: Наука и изкуство, 1979, с. 116–147.

  • Топалов, К. Автобиографичните творби на Раковски и мемоарната литература през Възраждането. – В: Георги Стойков Раковски. Съчинения. Т. 1. София, 1983.

  • Топалов, К. Възрожденската автобиография. В: Проблеми на българската възрожденска литература. София: Наука и изкуство, 1983, с. 212–239.

  • Топалов, К. Възрожденци. Ч. 1–2. София: УИ. „Климент Охридски“, 1988–1990.

  • Топалов, К. Григор Пърличев и гръцката политическа и културна история. В: Козлев, Никола Димов и др. Хайдут Сидер и Черен арап. София: Захарий Стоянов, 2003, с. 204–229.

  • Топалов, К. Манастирската мемоаристика в рефлексите на паралелната литература. В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Т. 94 (13), 2006 [за 2004], c. 111–135.

  • Трайков, В. Георги Стойков Раковски. Биография. София: БАН, 1974.

  • Трайков, В. Спомени на съвременници за Г. С. Раковски. – В: Раковски. Възгледи, дейност, живот. Т. 2. С., 1968.

  • Трендафилов, Хр. Вяра и история в „Записките“. Електронно списание LiterNet, 04.09.2004, № 9 (58).

  • Хаджикосев, С. Западноевропейска литература, Ч. 3, София: Ciela, 2005.

  • Христова, Н. „Големият исторически разказ“ и разпокъсаната българска памет днес. – В: Ново време, год. 88, 2013, бр. 1, с. 87–90.

  • Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Т. 1–2, София, 1910–1923.

  • Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи и старопечатните книги в Пловдивската народна библиотека. София, 1920.

  • Черкашина, Т. Ю. Мемуарная литература: синтез мемуарного и автобиографического начал. – Вестник АГУ. Выпуск 1 (134), 2014.

  • Чернокожев, Н. Любен Каравелов и българското възрожденско време. София, Фабер, 1995.

  • Чужак, Н. Ф. (ред.) Литература факта: Первый сборник материалов работников ЛЕФа . М. Захаров, 2000.

  • Шиков, Л. На един дъх: моята автобиография. София: Сиела, 2023.

  • Шишманов, И. Иван Вазов. Спомени и документи. С предговори, добавки и бележки от М. Арнаудов. София, Български писател, 1976.

  • Яус, Х. Р. Исторически опит и литературна херменевтика. Прев. А. Ангелов. София: УИ „Св. Климент Охридски, 1998.

  • Lučanský, A. Kristus v Smrti Jánošíkovej? Interpretácia kristologických motívov v Bottovej básnickej skladbe Smrť Jánošíkova. In: Spirituálne zlomky. Zborník mladej literárnej vedy katedry Slovenskej literatúry a literárnej vedy. Ed. A. Lučanský. Univerzita Komenského v Bratislave, Bratislava, 2018.

  • Brtáňová, E. Od dokumentárnosti k beletrizácii. Obraz Balkánu v staršej slovenskej literatúre – In: Slovenská literatúra 65, No. 5.

  • Kraus, C. Slovenský literárny romantizmus, Martin: vydavateľstvo Matice Slovenskej, 1999.

  • Čúzy, L. Ján Botto. In: Panorama slovenskej literatúry. Zv. I. Slovenské pedagogické nakladateľstvo, Bratislava 2004.

  • Markovič, P. Žánrová iniciácia memoárových a cestopisných próz v slovenskej literatúre v období baroka – In: Slovenská literatúra, 62, 2015, č. 2, pp. 139–146

  • Mazák, P., Gašparík, M., Petrus, P., Pišút, M. Dejiny slovenskej literatúry. Bratislava Slovenské pedagogické nakladateľstvo, 1988.

  • Mráz, A. Ján Kalinčiak. Martin: Matica Slovenska, 1936.

  • Sedlák, I. Dejiny slovenskej literatúry I, Literárne a informačné centrum, Bratislava, 2009.

  • Šmatlak, S. Dejíny Slovenskej literatúry II, Bratislava: Literárne informačne centrum, 2007.

  • Taranenková, I. (zost.) Možnosti autobiografickosti, Bratislava: SAV, 2013.

  • Tsvetan, Т. Genres in discourse. Reading as construction. Cambridge: Cambridge University Press, 1990.

  • Kochol, V. Poézia Štúrovcov. Vydavateľstvo SAV, Bratislava, 1955.

  • Neumann, B. Identiät und Rollenzwang: zur Theorieder Autobiographie. – In: Germanistik, Bd. 13 (1972) Heft 2. Frankfurt am Main, 1970.


  •  

  • A Dictionary of Literary Terms by J. A. Cuddon. London, 1977.

  • Anderson, La. Autobiography. London and New York: Routledge, 2001. 
  • Autobiographical Memory and Construction of a Narrative Self. Development and Cultural Perspectives. Mahway, New Jersey, London, 2003.

  • Berdyaev, N. Dream and Reality: an Essay in Autobiography, London, Bles, 1950.

  • Berryman, Chs. Critical Mirrors: Theories of Autobiography. – Mosaic: a Journal for the Interdisciplinary Study of Literature 32.1 (Mar 1999).

  • Brockmeier, J. Beyond the Archive. Memory, Narrative and the Autobiographical Process. New York, Oxford University Press, 2015.

  • Bruner, J. Life as Narrative. – Social research, Vol. 71, No. 3, Fall 2004.

  • Buss, H. Reproducing the World: Reading Memoirs by Contemporary Women. Waterloo, ON: Wilfrid Laurier Press, 2002.

  • Campbell, J. The Structure of Time in Autobiographical Memory. – European Journal of Philosophy 5, 1997.

  • Conway, M. A. Pleydell-Pearce, C. W. The construction of autobiographical memories in the self-memory system. – In: Phychological review, 2000, April 107(2).

  • Couser, T. Memoir. An Introduction. New York: Oxford University Press, 2012.

  • de Man, P. Autobiography as De-facement. – MLN, Vol. 94, No. 5, Comparative Literature. (Dec., 1979).

  • Eakin, P. J. Living Autobiographically. How We Create Identity in Narrative. Ithaca: Cornell UP, 2008.

  • Eakin, P. J. Fictions in Autobiography: Studies in the Art of Self-Invention. Princeton: Princeton UP, 1985.

  • Eakin, P. J. How Our Lives Become Stories: Making Selves. Cornell UP, 1999.

  • Eakin, P. J. What Are We Reading When We Read Autobiography?. – Narrative, Vol. 12, No. 2, May 2004.

  • Jolly, M (ed.) Encyclopedia of Life Writing: Autobiographical and Biographical Forms. London – Chicago, 2001.

  • Folkenflik, R. (ed.) The Culture of Autobiography: Constructions of Self-Representations. Stanford: Stanford UP, 1993.

  • Genette, G. Paratexts. Tresholds of Interpretation. Cambridge UP, 1997.

  • Gusdorf, G. Conditions and Limits of Autobiography – In: Olney, J. (ed.). Autobiography: Essays Theoretical and Critical. Princeton: Princeton UP, 1980.

  • Heston, S. Critical Memoir: A Recovery from Codes. – <http://www.assayjournal.com/sarah-heston-11.html>.

  • Holler, C. and Clepper, M. (eds.). Rethinking Narrative Identity. Persona and Perspective. Amsterdam/Philadelphia, 2013.

  • Howarth, W. Some Principles of Autobiography. – New Literary History, Vol. 5, No. 2.

  • Jay, P. What’s the Use?. – In: Biography, Vol. 10, No. 1, Winter 1987.

  • Lejeune, P. On Autobiographical Pact. – <https://edocs.uis.edu/Departments/LIS/Course_Pages/LNT501/RN/Rosina’s_on-ground_course_storage/Rosina’s_LNT_501_Readings/On>

  • Lepore, J. Just the Facts, Ma’am. Fake memoirs, factual fictions, and the history of history. – New Yorker. A Critic at Large. March 24, 2008 Issue. <https://www.newyorker.com/magazine/2008/03/24/just-the-facts-maam>. 

  • Neisser, Uc. “Autobiographical Memory”. Ms., Emory University, 1987.

  • Olney, J. Auto-biography and the Cultural Moment. – In: Olney, J. (ed.). Autobiography: Essays Theoretical and Critical. Princeton: Princeton UP, 1980.

  • Olney, J. Memory & Narrative. The Weave of Life-Writing. Chicago: Chicago UP, 1998.

  • Olney, J. Metaphors of Self: the Meaning of Autobiography. Princeton: Princeton UP, 1972.

  • Rak, J. Are Memoirs Autobiography? A Consideration of Genre and Public Identity. Genre: Forms of Discourse and Culture, GENRE XXXVI – FALL/WINTER 2004.

  • Schwalm, H. Autobiography. – In: Huhn, P. et al. (eds.). The living handbook of narratology. Hamburg: Hamburg University Press. – <hup.sub.uni-hamburg.de/Ihn/index.php?title=Event_and_Eventfulness&oldid=753>. 

  • Smith, S. and Watson, J. Reading Autobiography: A Guide for Interpreting Life Narratives. Ed. 2, University of Minesota Press, 2010.

  • Smith, R. Derrida and Autobiography. Cambridge: Cambridge UP, 1995.

  • Spicer, J. The Author is Dead, Long Live the Author: Autobiographyand the Fantasy of the Individual – Criticism, Vol. 47, No. 3 (Summer 2005).

  • White, H. Metahistory: The Historical Imagination in Nineteenth-Century Europe. Baltimore, The Johns Hopkins UP, 1973.

  • Williams, H. L. Conway, M. A., Cohen, G. Autobiographical memory. – In: Cohen, G., Conway, M. A. (eds.). Memory in the Real World. 3rd ed. 2008.