Научна библиография

Агамбен, Дж. Идеята за проза. Прев. В. Калинов. София, Критика и хуманизъм, 2020.

Ангушева, А. Жанрът на житието – В: Старобългарска литература. София, Анубис, 1999.

Андонов, Ив. Из спомените ми от турското робство. Ч. 1–2, Пловдив, 1927.

Ангелов, Б. Партений Павлович. В: Съвременници на Паисий. Т. 2. София, БАН, 1964, с. 5–59, 197–210. 

Андреева, Д. Автобиографичните хипостази на Раковски. Достъпно на: <https://liternet.bg/publish11/d_andreeva/rakovski.htm> 

Ангелов, Б. Ранни книжовни занимания на Софроний Врачански. – Изв. на Инст. за бълг. лит., кн. V, София, 1957, с. 385–403.

Аретов, Н. Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма, София, Кралица Маб, 2019.

Аретов, Н. Софроний Врачански. Живот и дело. София, Кралица Маб, 2017.

Аретов, Н. „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и западноевропейският просвещенски роман. – Литературна мисъл, 1984, № 3.

Аретов, Н. Затворническите мемоари Казусът Светослав Миларов. – Във: Фигури на автора. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината в чест на проф. Боян Биолчев. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2002.

Аретов, Н. Издателската съдба на възрожденските мемоари. Достъпно на: <http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/104-publications-of-memories.html>.

Антонова, Б. Светослав Миларов и паметта за него. – В: Анамнеза, год. IX, 2014, № 2. Достъпно на: <http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi20-all/B_Antonova_statiq_Anamneza_kn_1_2014/B_Antonova_statiya_Anamneza_kn_1_2014.html> 

Архив на Найден Геров. Т. 1 (1857–1870); Т. 2 (1871–1876). под ред. на М. Г. Попруженко. София: БАН, 1931–1932. (Документи за българската история)

Ч. 1: 1857–1870. [предг. В. Н. Златарски, М. Г. Попруженко]. – 1931. – VIII, 590, III с. – Показалец на имена и предмети, Показалец Писма до Геров, Показалец Писма от Геров.

Ч. 2: 1871–1876. [предг. М. Г. Попруженко]. – 1932. – VI, 317 с. – Показалци. 

Арнаудов, М. Алманах на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За петдесетгодишнината на Университета. 1888–1939. София, 1940.

Арнаудов, М. Български мемоари: Записки, дневници, автобиографии, София, Факел, 1938.

Арнаудов, М. Софроний Врачански: 1739–1813. София, Министерство на народното просвещение, 1943.

Арнаудов, М. Раковски и неговите мемоари. – В: Г. С. Раковски. Автобиография и мемоари (с портрет на Раковски). Библ. „Българска книжнина“, № 6, София, 1925.

Артог, Фр. Свидетелят и историкът. – В: История, разказ, памет. София, 2001.

Атанасова, Д. Мъченици, текстове, контексти. София, ИК „Стигмати“, 2008.

Баева, А. Автобиографията на Партений Павлович. – В: Епископ-Константинови четения „Личност и социум“, 10, Шумен, „Епископ Константи Преславски“, 2005, с. 223–228. 

Баз-Фотиаде, Л. Литературна и публицистична дейност на Г. С. Раковски в Румъния. София: Наука и изкуство, 1980.

Бахтин, М. Античная биография и автобиография. – В: Бахтин, М. Вопросы и эстетики. М.: Художественная литература, 1975.

Беновска, М. Някои особености на мемоарите през Възраждането. – В: За литературните жанрове през Възраждането. София, 1979.

Блъсков, И. Спомени. София, Отечествен фронт, 1976.

Блъсков, Ил. Спомени из ученическия, учителския и писателския ми живот. София, 1907.

Блъсков, Р. Автобиография (животописанието ми, което захванах да пиша у Болград, Бесарабско, на 1868 год.), Сб. НУНК, 18, 1901.

Бобчев, С. Из „Цариградските ми спомени“. – Българска сбирка, 12, 1905, № 1.

Бобчев, С. Моят учител Никофир Попконстантинов. Спомени и бележки. – В: Еленски сборник. Т. 2, София, 1938.

Бобчев, С. Преди двайсет и пет години. – Българска сбирка, 3, 1896, № 3.

Богоров, Ив. А. Животът ми описан от мене. София, 1887.

Богданов, И. Мемоари и мемоаристи. – В: Богданов, И. Литературни студии. София, 1966.

Бончев, Н. За училищата. – Псп. I, 1871, № 3–4.

Бояджиев, П. Партений Павлович. София: Наука и изкуство, 1988

Бояджиев, П. Партений Павлович. В: Силистра през Възраждането. София, [Изд. авт.], 1993, с. 39–46. 

Бумбалов, Л. „Хаджи Димитър на Ботев“. Феноменология на българската душевност. УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1997.

Български книги. 1878–1944: Библиографски указател. Т. 1–7, София, 1978–1995.

Вазов, И. Видено и чуто. Разкази, спомени и пътешествия. София, 1901.

Вазов, И. Сборник от спомени, материали и документи. София, БАН, 1949.

Вазов, И. „Спомени от цариградските тъмници“ от Св. Н. Миларов. – Народний глас, 30 януари 1882, № 261. 

Верин, Д. Новото изкуство на автобиографията. – В: Джамбатиста Вико. Животът на Джамбатиста Вико, описан от самия него. София, 1995.

Вълчев, Г. Финландски дневници и мемоари от 1877–1878. София, 1978.

Ганчев, Д. Спомени 1864–1887. София, 1939.

Гафуров, А. Имя и история. Об именах арабов, персов, таджиков, тюрков. Словарь. Москва, 1987.

Гачев, Г. Ускореното развитие на културата. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2003.

Георгиев Е. Софроний Врачански. В: История на българската литература, т. 2. Литература на Възраждането, София: БАН, 1966, с. 59–82.

Георгиев, Н. Житието на Софроний и страданията на съвременното литературно мислене. – В: Е. Мутафов (съст.), Българската мяра в литературата. София, Български писател, 1999, с. 28–51.

Георгиев, Н. „Житието“ на Софроний и страданията на съвременното литературно мислене. В: Литературни похождения. Автори, творби, анализи. София: Изток-Запад, 2018, с. 317–337.

Георгиев, Н. Как разказва Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. – В: Захари Стоянов. Нови изследвания и материали. София, 1980.

Гергинов, К. Документът и документирането в представите и речника на българина. – Известия на държавните архиви, № 44, 1982, с. 5–22.

Геров, Н. Письма из Болгарии: Писаныя Н. Г. превод с болгарскаго (Н. Палаузова). Одеса, 1854.

Геров, Н., Панчев, Т. Речник на българския език. [с предг. от Пантелей Зарев, Любомир Андрейчин]. фототип. изд. – София: Бълг. писател, 1975–1978.

Ч. 1. А–Д. – ХLVII, LII, 399 с.

Ч. 2. Е–К. – 1976. – 451 с.

Ч. 3. Л–О. – 1977. – 440 с.

Ч. 4. П. – 1977. – 419 с. 

Ч. 5. Р–IA. – 1978. – 640 с.

Ч. 6. Допълнение. – 1978. – 339 с.

Гинзбург, Л. О психологической прозе. Ленинград, 1977, https://imwerden.de/pdf/ginzburg_o_psikhologicheskoj_proze_1977__ocr.pdf.

Голосманов, Н. Из ученичешките ми спомени през 1871–1876 година в Габрово. – В: Училищен преглед, XII, 1907, № 6.

Господинов, Д. Житие или автобиография. Жанр и смисъл на „Житие и страдания грешнаго Софрония.“ – В: Софроний Врачански. Сборник изследвания, София, 2004.

Господинов, Д. Мелодраматичността в белетристиката на Васил Друмев – В: Юбилеен сборник, Варна: „Бряг-прин“, 1992.

Господинов, Д. Софроний Врачански – първият български светител, писател и романист. – В: Българистика. Информационен бюлетин. София, 2006.

Гочев, Н. Автобиография. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021.

Груев, Й. Моите спомени. Пловдив, 1906.

Дамянова, Ж. Концептуални траектории на архива. – В: Критика и хуманизъм, кн. 52, бр. 1, 2020, с. 145–153.

Дамянова, Р. Емоциите в културата на Българското възраждане, София: Ciela, 2008.

Дамянова, Р. Писмата в културата на Българското възраждане. Шумен: Глаукс, 1995. 

Детрез, Р. Някои наблюдения върху формата на българската възрожденска автобиография. – В: Език и литература, 1982, кн. 2.

Дзипалска, Б. Институциите на паметта. –Архивен преглед, № 3–4, 2004, с. 13–22.

Дилтай, В. Преживяването и автобиографията. Прев. Мария Добревска по Wilhelm Diltey, Der Aufbau der geschichtlichen Welt in den Geisteswissenschaften, Suhrkamp, 1990. Достъпно на: <http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=80>.

Дильтей, В. Введение в науке о духе. – В: Зарубежная зсттетика и теория литератури XIX-XX вв. Москва, 1987.

Димитров, Л. Левски: канонизацията. Във: Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. Аз-буки, София 2018.

Димов, Г. Иван Вазов в спомените на съвременниците си. София, Български писател, 1966.

Димчева, Р. Началото на мемоарната проза в българската възрожденска литература. – В: Литературна мисъл, 1972, кн. 4.

Динеков, П. Софийски книжовници през XVI век. Поп Пейо. София, 1939.

Доброплодни, С. Кратка автобиография. София, 1893.

Елиаде, М. Религиозна символика и остойностяване на страха – В: Панорама, год. XII, бр. 3 – 4, 1991.

Еничерев, Н. Възпоминания и бележки. София, 1906.

Еничеров, Н. Някои въспоменания от моето ученичество. София, 1899.

Женет, Ж. Фигури. София, Фигура, 2001.

Жечев, Т. Българската летописна традиция и проблемите на мемоарите за антифашистката съпротива. Критически погледи. София, 1971.

Зимън-Дейвис, Н. Белетристиката в архивите. Прев. Н. Михайлова. София, Екслибрис, 2007.

Иванов, Ат. Ив. Чърти из живота и записки на Ат. Иванов. Сливен, 1881.

Иванова, К. Приписки в старите ръкописи. В: В началото бе книгата. Разказ за старобългарската книга и нейната съдба. София, Народна младеж, 2002, с. 93–100. 

Игов, Св. Затворът: от спомена към символа („Iz uspomene jednoga političkoga patnika“ на Светослав Миларов и „Prokleta avlija“ на Иво Андрич). Достъпно на: <http://liternet.bg/publish/sigov/zatvoryt.htm>.

Из Архивата на Константин Иречек. Преписка с българи. Т. 2. Подбрал и подготвил за печат П. Миятев. София, 1958.

Из архивата на Найден Геров: Писма, доклади и материали за възраждането на българския народ. Кореспонденция с частни лица (ИАНГ). кн. 1–2. под ред. на Т[одор]. Панчев. – София, 1911–1914.

Кн. 1. А–Л: Аверки–Лобанов. – 1911. – 3, 1047 с., 1 л.: портр.

Кн. 2. М–Я: Манйолу–Янкулов. – 1914. – 2, 1022 с.

Икономов, Т. Мемоари. София, Български писател, 1973.

Икономов, Т. Съчинения: Мемоари, Т. 4, Шумен, Искра, 1897.

Илиев, Ат. Спомени. София, 1926.

Илиева, Б. Всички пътища водят към Рим – българи, посетили Италия през XVIII – ХІХ в. – Българско общество за проучване на XVIII век, 2009, Достъпно на: https://www.bulgc18.com/roads/bg/B.-Ilieva.htm#_ednref1. 

Иречек, К. Български дневник Т. 1–2. Прев. от чеш. ръкоп. Ст. Аргиров, Встъп. студия Илчо Иванов Димитров, Предг., бел. Елена Боянова Стателова. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 1995.

Каравелов, Л. Разкази, повести и мемоари. София, 1973.

Каранфилов, Е. За спомените и споменната литература. – Във: Факт и въображение. Проблеми на художествено-документалната литература и изкуство. София, 1989.

Киркович, Р. Спомени. София, 1927.

Киров, К. Когато се раждаше свободата. Сливен, Обнова, 2013.

Кирова, М. Българската литература от Освобождението до Първата световна война. Ч. 1, София, Колибри, 2016.

Киселков, В. Партений Павлов. В: Проуки и очерти по старобългарска литература. София: БАН, 1956, с. 384–398. 

Киселков, В. Софроний Врачански. Живот и творчество, София: БАН, 1963.

Конев, И. Непознатият Светослав Миларов (Из живота и дейността му в Хърватско и Румъния). – В: Конев, Ил. Ние сред другите и те сред нас. София: Наука и изкуство, 1972.

Константинова, Е. Документалност и художественост. – Във: Факт и въображение. Проблеми на художествено-документалната литература и изкуство. София, 1989.

Кръстев, Кр. Светослав Миларов и неговият политически дневник. Психологически ескиз. – В: Кръстьо Кръстев. Съчинения. Т. 3. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2007.

Кузманова, М. Архивният фонд – основна класификационна единица за организиране на документите в българските архиви. – Годишник на Софийския университет. Идеологически катедри, № 56, 1962, с. 277–325.

Кузманова, М. По някои проблеми в организацията на архивното дело в България. – Известия на Българското историческо дружество, № 25, 1967, с. 389–396.

Кузманова, М. Разпределяне на документалните материали от държавния архивен фонд между архивите в България. – Известия на Архивния институт, № 2, 1959, с. 23–36.

Леков, Д. История на литературата и на възприемателя през Българското възраждане, Т. 2, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2004.

Леков, Д. Писател – творба – възприемател през Българското възраждане. София, Народна просвета. 1988.

Литература факта: Первьш сборник материалов работников ЛЕФа. Под ред. Н. Ф. Чужака [Переиздание 1929 г.]. Москва: Захаров, 2000.

Лихачев, Д. С. Позтика древнерусской литератури. Москва, 1967.

Лурье, В. М. Введение в критическую агиографию, http://www. klex.ru/lgf 

Маджаров, М. Спомени. София, 1968.

Малинова, Л. Карамфила Стефанова – в сянката на мистификацията. – В: Литературна мисъл, № 2, 2004, с. 83–94.

Манолова, Н. Факт и въображение. Проблеми на художествено-документална литература и изкуство. София: Български писател, 1989.

Манчев, В. Спомени. София, 1982.

Маринов, Д. Из спомените ми. Цариград. (1868–1871). – Българска сбирка, 3, 1896. 4–5.

Миларов, Св. Спомени от цариградските тъмници. София: ГАЛ-ИКО, 1994.

Михайлов, К. Жанрова семантика и жанрова прагматика. Опит за моделиране на жанровите процеси през Българското възраждане. – Литературна мисъл, № 5–6, 1992, с. 116–126.

Моллов Ив. Новонамерен ръкописен сборник на Софроний Врачански (притежание на частно лице). – Списание на БАН, 1911, г. І, кн. 1, с. 137–160.

Мутафчиева, В. Книга за Софроний. София, Български писател, 1978.

Мутафчиева, В. За развитието на автобиографичния жанр в нашата възрожденска литература. – Литературна мисъл, 1984, № 4, с. 38–40.

Мутафчиева, В. Кърджалийско време, София: БАН, 1993.

Мушанов, Н. Дневник. Спомени. Автобиография. Състав. и бел. Нина Киселкова. София: Изток-Запад, 2017.

Мущенко. Поэтика сказа. Воронеж, 1978.

Налбантова, Е. Кой е Георги Сава Раковски или за един аспект на възрожденските самоидентификации. Достъпно на: <https://liternet.bg/publish2/enalbantova/rakovski.htm>. 

Неделчев, М. Персоналистките митове в историята и българската традиция. – Философски алтернативи, 1992, №1–2.

Нейкова, А. Документалните публикации за Възраждането в периодичните издания – начален етап на археографска дейност. – Известия на държавните архиви, № 40, 1980, с. 55–70.

Нейкова, А. Предназначение, тематика и видове документални издания за историята на Възраждането. – Известия на държавните архиви, № 42, 1981, с. 35–48.

Нейкова, Андриана. Архиви и общество. София, Издателство „СОФИ-Р“, 2007.

Нейкова, Андриана. Идеи и програми за издирване и публикуване на писмени извори за българската история. – Годишник на Софийския университет. Исторически факултет, № 84–85, 2000, с. 288–325.

Ненов, Ю. Автобиография. – В: Сб. НУНК, кн. XII, 1896.

Нушич, Б. Автобиография. Прев. Б. Ничев. София: М.-Л., 1992.

Обзор на Архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в Български исторически архив. София, 1963.

Оджаков, П. В. Из дневника на П. В. Оджаков. – В: Материали из историята на учебното дело в България. Свезка 2, София, 1905.

Павлович, П. Автобиографиjа Партениjа Павловића. – Српски Сион XV, 1905, № 14, с. 396–399, № 15, с. 430–432, № 17, с. 493–495, № 18, с. 526–528, № 19, с. 553–556.

Панайотов, И., Възвъзова-Каратеодорова, К., Тилева, В., Тодорова-Петкова, Б., Нонева-Бабачкова, З. Правила за комплектуване, обработка, запазване и използване на документалните материали от личните и обществените архивни фондове и колекции от XIX и ХХ век. (Из опита на Български исторически архив при Държавна библиотека „Васил Коларов“). – Известия на Държавна библиотека „Васил Коларов“, 1954, с. 218–298.

Панов, А. Факт и художественост. – Във: Факт и въображение. Проблеми на художествено-документалната литература и изкуство. София, 1989.

Пеев, Т. Съчинения. Мемоари, публицистика. Драми. Писма. София, 1976.

Пелева, И. Раковски. Аксиологии на тайната. – В: Пелева, И. Възраждания. София: Литературен вестник, 1999.

Пенев Б. История на новата българска литература. Лекции в четири тома. т. I–IV. Под ред. на П. Зарев, И. Сарандев. София: Български псиател, 1976–1978.

Пенчев, Б. Апология на тъмницата. – В: Пенчев, Б. Тъгите на краевековието. София: Литературен вестник, 1998.

Петканова, Д. Раждането на автобиографията в българската литература. В: Хилядолетна литература. Студии за развитието на българската литература от Кирил и Методий до Софроний Врачански. София, Наука и изкуство, 1974 с. 239–288.

Пешев, П. „Записки по българските въстания“ (разказ на очевидци) 1870–1876 от 3. Стоянов. Т. 1. Пловдив, 1884; „Миналото“ (белетристически и исторически очерки из областта на българските революционни движения от 1870-1877 год.). От С. Заимов. Книжка първа. Варна, 1884. – Периодическо списание, 1884, кн. 10.

Пърличев, Гр. Автобиография. – В: СБ. НУ. 1894, кн. XI.

Радков, М. Из историята на Архива на Възраждането в България. –Известия на държавните архиви, № 7, 1963, с. 43–65.

Раковски, Г. С. Автобиография и мемоари. София, Т. Ф. Чипев, 1939.

Ракьовски, Цв. Образи на българската памет. Историята, поборниците, записките. В. Търново, Фабер, 2004.

Рикьор, П. Време и разказ. – В: Език и литература, 1999, № 2.

Робинсон А. Н., Дылевский Н. М. Софроний Врачански и его жизнеописание. – Софроний Врачанский. Жизнеописание. АН СССР, Литературные памятники, Ленинград, 1976

Рударска, Е. Мемоаристичните творби след Освобождението – фигури на автора. Благоевград, 2010.

Русинова, С. Топосът „тъмница“ в мемоарите на Българското възраждане (Автореферат). Научен ръководител Румяна Дамянова. С., 2004.

Русия и българското националноосвободително движение 1856–1876: Док. и материали. глав. ред. Д. Косев и др. – София : БАН, 1987. (Архивите говорят, 21).

Т. 1., ч. 1: Февр. 1856–дек. 1860. ред. кол. Хр. Христов и др. ; състав. О. Маждракова и др. – 1987. – 548 с. – Текст и на рус. ез. 

Т. 1., ч. 2: Ян. 1861–дек. 1863. – 1987. – 432 с. – Текст и на рус., фр. ез. – Именен, геогр. показалец.

Т. 2. Януари 1864–май 1867. ред. кол. З. Маркова и др.; състав. К. Възвъзова-Каратеодорова и др. – 1990. – 508 с. – Текст и на рус., фр. ез. – Съдържа и Речник на по-малко познати чужди думи и термини. – Именен, геогр., предм.-темат. Показалец.

Рьовел, Ж. Разказване и познаване: употребите на разказа в историята. – В: История, разказ, памет. Състав., науч. ред. Ивайло Знеполски; Прев. [на фр., нем. част] Стоян Атанасов и др. София: Силви арт, 2001.

Сакарски, Р. [псевд. на Сапунов, Р.] Дариян: романизирана автобиография. София, Ерове, 2022.

Стамболски, Хр. Автобиография, спомени и дневници. Т. I, София: 1927.

Станева, К. Апология на българското (Творчеството на Георги Раковски). София: 1996.

Станева, К. Гласове на Възраждането. София: Полис, 2001.

Стойчева, П. Автобиографията, мемоарите и други жанрове: „Неповинний българин“ на Георги С. Раковски и „Спомени от цариградските тъмници“ на Светослав Миларов – жанрови матрици и междужанрови диалози. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018.

Стоянов, М. Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания. Т. 1, С., 1957.

Страшимирова, С. Българинът пред прага на новото време. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992.

Теодоров-Балан, А. Български книгопис за 100 години 1806–1905. София: 1909.

Теодоров-Балан, А. Книга за мене си: автобиографични спомени и бележки. Предговор П. Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1988.

Теодоров-Балан А. Софроний Врачански. За стогодишницата на новата българска печатна книга (1806–1906). – Българска библиотека, бр. 8, С., 1906 (ІІ. Животът и делата на Софрония, с. 40–58; ІІІ. Новата българска печатна книга, с. 59–106; ІV. Книжовната работа на Софрония, с. 107–132).

Топалов, К. Ценно издание на автобиографията на Софроний. В: Пламък, XXI, 1977, № 12, с. 208–209.

Топалов, К. Жанрови особености на автобиографията. В: Проблеми на възрожденската поетика. София: Наука и изкуство, 1979, с. 116–147.

Топалов, К. Автобиографичните творби на Раковски и мемоарната литература през Възраждането. – В: Георги Стойков Раковски. Съчинения. Т. 1. София, 1983.

Топалов, К. Възрожденската автобиография. В: Проблеми на българската възрожденска литература. София: Наука и изкуство, 1983, с. 212–239.

Топалов, К. Възрожденци. Ч. 1–2. София: УИ. „Климент Охридски“, 1988–1990.

Топалов, К. Григор Пърличев и гръцката политическа и културна история. В: Козлев, Никола Димов и др. Хайдут Сидер и Черен арап. София: Захарий Стоянов, 2003, с. 204–229.

Топалов, К. Манастирската мемоаристика в рефлексите на паралелната литература. В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Т. 94 (13), 2006 [за 2004], c. 111–135.

Трайков, В. Георги Стойков Раковски. Биография. София: БАН, 1974.

Трайков, В. Спомени на съвременници за Г. С. Раковски. – В: Раковски. Възгледи, дейност, живот. Т. 2. С., 1968.

Трендафилов, Хр. Вяра и история в „Записките“. Електронно списание LiterNet, 04.09.2004, № 9 (58).

Хаджикосев, С. Западноевропейска литература, Ч. 3, София: Ciela, 2005.

Христова, Н. „Големият исторически разказ“ и разпокъсаната българска памет днес. – В: Ново време, год. 88, 2013, бр. 1, с. 87–90.

Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Т. 1–2, София, 1910–1923.

Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи и старопечатните книги в Пловдивската народна библиотека. София, 1920.

Черкашина, Т. Ю. Мемуарная литература: синтез мемуарного и автобиографического начал. – Вестник АГУ. Выпуск 1 (134), 2014.

Чернокожев, Н. Любен Каравелов и българското възрожденско време. София, Фабер, 1995.

Чужак, Н. Ф. (ред.) Литература факта: Первый сборник материалов работников ЛЕФа . М. Захаров, 2000.

Шиков, Л. На един дъх: моята автобиография. София: Сиела, 2023.

Шишманов, И. Иван Вазов. Спомени и документи. С предговори, добавки и бележки от М. Арнаудов. София, Български писател, 1976.

Яус, Х. Р. Исторически опит и литературна херменевтика. Прев. А. Ангелов. София: УИ „Св. Климент Охридски, 1998.

Lučanský, A. Kristus v Smrti Jánošíkovej? Interpretácia kristologických motívov v Bottovej básnickej skladbe Smrť Jánošíkova. In: Spirituálne zlomky. Zborník mladej literárnej vedy katedry Slovenskej literatúry a literárnej vedy. Ed. A. Lučanský. Univerzita Komenského v Bratislave, Bratislava, 2018.

Brtáňová, E. Od dokumentárnosti k beletrizácii. Obraz Balkánu v staršej slovenskej literatúre – In: Slovenská literatúra 65, No. 5.

Kraus, C. Slovenský literárny romantizmus, Martin: vydavateľstvo Matice Slovenskej, 1999.

Čúzy, L. Ján Botto. In: Panorama slovenskej literatúry. Zv. I. Slovenské pedagogické nakladateľstvo, Bratislava 2004.

Markovič, P. Žánrová iniciácia memoárových a cestopisných próz v slovenskej literatúre v období baroka – In: Slovenská literatúra, 62, 2015, č. 2, pp. 139–146

Mazák, P., Gašparík, M., Petrus, P., Pišút, M. Dejiny slovenskej literatúry. Bratislava Slovenské pedagogické nakladateľstvo, 1988.

Mráz, A. Ján Kalinčiak. Martin: Matica Slovenska, 1936.

Sedlák, I. Dejiny slovenskej literatúry I, Literárne a informačné centrum, Bratislava, 2009.

Šmatlak, S. Dejíny Slovenskej literatúry II, Bratislava: Literárne informačne centrum, 2007.

Taranenková, I. (zost.) Možnosti autobiografickosti, Bratislava: SAV, 2013.

Tsvetan, Т. Genres in discourse. Reading as construction. Cambridge: Cambridge University Press, 1990.

Kochol, V. Poézia Štúrovcov. Vydavateľstvo SAV, Bratislava, 1955.

Neumann, B. Identiät und Rollenzwang: zur Theorieder Autobiographie. – In: Germanistik, Bd. 13 (1972) Heft 2. Frankfurt am Main, 1970.

A Dictionary of Literary Terms by J. A. Cuddon. London, 1977.

Autobiographical Memory and Construction of a Narrative Self. Development and Cultural Perspectives. Mahway, New Jersey, London, 2003.

Berdyaev, N. Dream and Reality: an Essay in Autobiography, London, Bles, 1950.

Berryman, Chs. Critical Mirrors: Theories of Autobiography. – Mosaic: a Journal for the Interdisciplinary Study of Literature 32.1 (Mar 1999).

Brockmeier, J. Beyond the Archive. Memory, Narrative and the Autobiographical Process. New York, Oxford University Press, 2015.

Bruner, J. Life as Narrative. – Social research, Vol. 71, No. 3, Fall 2004.

Buss, H. Reproducing the World: Reading Memoirs by Contemporary Women. Waterloo, ON: Wilfrid Laurier Press, 2002.

Campbell, J. The Structure of Time in Autobiographical Memory. – European Journal of Philosophy 5, 1997.

Conway, M. A. Pleydell-Pearce, C. W. The construction of autobiographical memories in the self-memory system. – In: Phychological review, 2000, April 107(2).

Couser, T. Memoir. An Introduction. New York: Oxford University Press, 2012.

de Man, P. Autobiography as De-facement. – MLN, Vol. 94, No. 5, Comparative Literature. (Dec., 1979).

Eakin, P. J. Living Autobiographically. How We Create Identity in Narrative. Ithaca: Cornell UP, 2008.

Eakin, P. J. Fictions in Autobiography: Studies in the Art of Self-Invention. Princeton: Princeton UP, 1985.

Eakin, P. J. How Our Lives Become Stories: Making Selves. Cornell UP, 1999.

Eakin, P. J. What Are We Reading When We Read Autobiography?. – Narrative, Vol. 12, No. 2, May 2004.

Jolly, M (ed.) Encyclopedia of Life Writing: Autobiographical and Biographical Forms. London – Chicago, 2001.

Folkenflik, R. (ed.) The Culture of Autobiography: Constructions of Self-Representations. Stanford: Stanford UP, 1993.

Genette, G. Paratexts. Tresholds of Interpretation. Cambridge UP, 1997.

Gusdorf, G. Conditions and Limits of Autobiography – In: Olney, J. (ed.). Autobiography: Essays Theoretical and Critical. Princeton: Princeton UP, 1980.

Heston, S. Critical Memoir: A Recovery from Codes. – <http://www.assayjournal.com/sarah-heston-11.html>.

Holler, C. and Clepper, M. (eds.). Rethinking Narrative Identity. Persona and Perspective. Amsterdam/Philadelphia, 2013.

Howarth, W. Some Principles of Autobiography. – New Literary History, Vol. 5, No. 2.

Jay, P. What’s the Use?. – In: Biography, Vol. 10, No. 1, Winter 1987.

Lejeune, P. On Autobiographical Pact. – <https://edocs.uis.edu/Departments/LIS/Course_Pages/LNT501/RN/Rosina’s_on-ground_course_storage/Rosina’s_LNT_501_Readings/On>

Lepore, J. Just the Facts, Ma’am. Fake memoirs, factual fictions, and the history of history. – New Yorker. A Critic at Large. March 24, 2008 Issue. <https://www.newyorker.com/magazine/2008/03/24/just-the-facts-maam>. 

Neisser, Uc. “Autobiographical Memory”. Ms., Emory University, 1987.

Olney, J. Auto-biography and the Cultural Moment. – In: Olney, J. (ed.). Autobiography: Essays Theoretical and Critical. Princeton: Princeton UP, 1980.

Olney, J. Memory & Narrative. The Weave of Life-Writing. Chicago: Chicago UP, 1998.

Olney, J. Metaphors of Self: the Meaning of Autobiography. Princeton: Princeton UP, 1972.

Rak, J. Are Memoirs Autobiography? A Consideration of Genre and Public Identity. Genre: Forms of Discourse and Culture, GENRE XXXVI – FALL/WINTER 2004.

Schwalm, H. Autobiography. – In: Huhn, P. et al. (eds.). The living handbook of narratology. Hamburg: Hamburg University Press. – <hup.sub.uni-hamburg.de/Ihn/index.php?title=Event_and_Eventfulness&oldid=753>. 

Smith, S. and Watson, J. Reading Autobiography: A Guide for Interpreting Life Narratives. Ed. 2, University of Minesota Press, 2010.

Smith, R. Derrida and Autobiography. Cambridge: Cambridge UP, 1995.

Spicer, J. The Author is Dead, Long Live the Author: Autobiographyand the Fantasy of the Individual – Criticism, Vol. 47, No. 3 (Summer 2005).

White, H. Metahistory: The Historical Imagination in Nineteenth-Century Europe. Baltimore, The Johns Hopkins UP, 1973.

Williams, H. L. Conway, M. A., Cohen, G. Autobiographical memory. – In: Cohen, G., Conway, M. A. (eds.). Memory in the Real World. 3rd ed. 2008.